Ухапване от кърлеж

ИНФЕКЦИИ, ПРЕДАВАНИ ПРИ УХАПВАНЕ ОТ КЪРЛЕЖИ

Кърлежите са кръвосмучещи външни паразити, широко разпространени в природата. Обитават почва, храсти, дървета, дупки на гризачи, пещери, селскостопански постройки и др. За развитието им е необходима кръв, която смучат от диви и селскостопански животни, както и човека. През топлите месеци на годината /април до октомври/, биологичната им активност се повишава и много често човек се оказва техен гостоприемник. Кърлежите са преносители на редица микроорганизми, причинители на различни заболявания. Заразяването на човека става чрез ухапване от инфектиран кърлеж, по-рядко чрез смачкване с пръсти и попадане съдържимото на кърлежа през конюнктивата. За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на забития кърлеж е най-добрата профилактика.

Ухапването от кърлеж обикновено е безболезнено. Затова често остава незабелязано.

Сред инфекциозните заболявания, предавани с кърлежи, най-голямо практическо значение у нас имат Лаймската борелиоза (Лаймска болест) и Марсилската треска. Кримската-Конго хеморагична треска е много тежко заболяване, но с ограничено разпространение у нас. Кърлежите разпространяват и причинителя на Ку-треската.

ЛАЙМСКА БОЛЕСТ:

Лаймската болест е една от най-разпространените, предавани с кърлежи инфекции в България.
Между 20% и 30% от възрастните иксодови кърлежи и 10% от нимфите им са заразени с причинителите на Лаймската болест.
Клиничната картина може да имитира редица заболявания.
Първият стадий започва след инкубационен период от 3 до 30 дни и се характеризира със зачервяване на кожата с диаметър > 5 см, обикновено на мястото на ухапване от кърлежа, което впоследствие бързо се разширява.
Паралелно със зачервяването или самостоятелно могат да се изявят и други симптоми на началната Лаймска болест – увеличение на лимфните възли в областта на ухапването, отпадналост, температура, болки в мускулите и ставите, невралгия, главоболие. Симптомите могат да изчезнат и без лечение, но причинителят остава в организма и заболяването може да прогресира.
Вторият стадий се развива месеци след инфектирането. В тази фаза пациентите често съобщават за умора, проблеми с концентрацията и световъртеж. Типични са кризите на изпотяване и епизодите със силно учестен пулс. Характеризира се с някоя от следните клинични прояви – невралгични, ставни, очни, засягане на сърцето, множествени червени петна по кожата.
Третият стадий са усложненията от нелекуваната Лаймска болест, години след заразяването.
Лечението на Лаймската болест се определя от стадия на болестта. Препоръчват се високи дози антибиотици и при нужда повтаряне на лечението, вместо твърде продължителна терапия.
Възможни са рецидиви месеци и години по-късно, предизвикани от останали в организма борелии.

МАРСИЛСКА ТРЕСКА:

Марсилската треска е другото най-разпространено заболяване, предавано чрез кърлежи. Заразяването става при ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюнктивата и при размачкването му с пръсти.
Марсилската треска е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието. На мястото на ухапването често се появява неболезнено уплътнение, с централно разположена тъмна коричка. След скрит период от 3-7 дни, заболяването започва с висока температура, силно главоболие, мускулни и ставни болки, отпадналост, гадене, повръщане и зачервяване на очите. След 3-4 дни се появява характерен едропетнист обрив по цялото тяло, включително по дланите и стъпалата. С появата на обрива значително се влошава общото състояние на болния. Температурата продължава около 10 дни, но при правилно антибиотично лечение спада до 3-4 дни. При нелекуваните случаи може да се стигне до тежко засягане на черния дроб, бъбреците, нервната система и поява на кръвоизливи. През последните години се наблюдава зачестяване на тежките форми.
При своевременно и адекватно антибиотично лечение настъпва оздравяване и пълно възстановяване.

КУ-ТРЕСКА:

Основен резервоар на причинителя на Ку-треската са селскостопанските животни – главно крави, кози и овце. При тях инфекцията обикновено протича без клинична проява. По време на размножителния период на животните – чрез родилните ципи и околоплодните води се отделят голям брой от причинителите на болестта. Човек се заразява при вдишване на пръски или прах, съдържащи причинителя или при консумиране на заразени продукти.
Скритият период е от 3 до 30 дни. Заболяването започва остро с висока температура, втрисане, отпадналост, силно главоболие и мускулни болки. При голяма част от заболелите се развива пневмония. В някои случаи след години заболяването може да хронифицира като засегне и сърцето.
При своевременно и правилно антибиотично лечение настъпва оздравяване.
За профилактиката и борбата с Ку-треската е важно:

Млякото да се консумира само след термична обработка.

Бременни жени, болни с вродени или придобити клапни увреждания и лица с подтиснат имунитет трябва да се изключат от дейности, свързани с възможен контакт с причинителя на Ку-треската.

КРИМСКА-КОНГО ХЕМОРАГИЧНА ТРЕСКА:

Кримската-Конго хеморагична треска е най-тежко протичащата, но за щастие най-рядко срещаната инфекциозна болест, пренасяна с кърлежи. Тя има сравнително ограничено разпространение. Среща се само в няколко области на страната-Шуменска, Великотърновска, Бургаска, Старозагорска, Сливенска, Пазарджишка, Хасковска и Кърджалийска.
Освен чрез ухапване от кърлеж заразяването може да стане и при допир с кръвта на болния по време на неговото изследване, обслужване или при медицинска манипулация.
Кримската-Конго хеморагична треска започва с грипоподобни оплаквания – висока температура с втрисане, главоболие, мускулни болки. Появяват се обилни кръвоизливи по кожата, венците и вътрешните органи. Може да доведе до смъртен изход. Възстановяването е продължително. Лечението задължително се провежда в инфекциозно отделение.
Професионално застрашените могат да се предпазят от заразяване, като профилактично се имунизират с ваксина.

МОДЕЛ НА ПОВЕДЕНИЕ СЛЕД УХАПВАНЕ ОТ КЪРЛЕЖ:

Правилно отстраняване на забития кърлеж – най-добре е това да стане с пинсети. Леко забилият се кърлеж може лесно да се изтегли и с ръка, но задължително с ръкавица. Отстраняването трябва да стане чрез постепенно издърпване, без въртене и без извиване.
Насочване към хирургично сваляне – при дълбоко впит кърлеж или при останали части от него след опит за сваляне.
Щателна дезинфекция на кожата след сваляне на кърлежа – с йод, спирт или одеколон.
При възможност сваленият кърлеж се поставя в шишенце и се носи за изследване. В противен случай се унищожава.
Известяване на личния лекар с оглед последващо наблюдение в продължение на 30 дни относно:
Локални прояви – зачервяване, болка на мястото на ухапването;
Общи прояви – температура, ставни болки, главоболие, обрив по тялото.

ПРОФИЛАКТИКА НА УХАПВАНЕ ОТ КЪРЛЕЖ:

Избягване навлизането в райони с гъста растителност!
Носене на предпазно облекло!
Облеклото да е с дълги и стегнати крачоли и ръкави, в светли цветове, за да се виждат по-лесно полазилите кърлежи.
Използване на репеленти за кожата и перметрин за дрехите! Репелентите отблъскват кърлежите, а перметринът ги убива при контакт.
Ежедневен оглед на тялото за впити кърлежи, с цел недопускане на продължителен престой.
Този момент е най-важният в неспецифичната профилактика на заболяванията, предавани чрез кърлежи!
Особено внимание трябва да се обръща на “предпочитаните” от кърлежи места – окосмената част на главата (особено при деца), по корема, под мишниците, в слабините и в гънките зад коляното.
Наложителен е и оглед на домашните кучета и носенето на противопаразитни каишки.
Редовно почистване на падналите клони и гниещи листа, окосяване на тревата и което е особено важно, ограничаване достъпът на животни в тревните площи на населените места.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ДЕЙСТВИЕ ПРИ УХАПВАНЕ ОТ КЪРЛЕЖ:

Кърлежът трябва да се свали максимално бързо, по възможност от медицинско лице.
Мястото на ухапване да се наблюдава за зачервяване, което се появява 5-10 дни до месец след ухапването от кърлежа, с диаметър поне 4-5 см и нараства бързо, без сърбеж и затопляне на кожата, възможни са също субфебрилна температура, увеличени лимфни възли в региона на ухапването и общи грипоподобни оплаквания. Това са симптомите на ранна Лаймска болест.
Втората по честота, предавана с кърлежи инфекция в страната е Марсилската треска. Тя започва с внезапно повишение на температурата, главоболие, болки в мускулите и ставите, тъмно петно на мястото на ухапването и дребен макуло-папулозен обрив по дланите и ходилата.
Антибиотична профилактика се препоръчва само за Лаймска болест (постекспозиционна) за възрастни и деца над 12 години, ако са изпълнени всички изброени по-долу критерии:
Сваленият кърлеж е идентифициран надеждно като нимфа или възрастен Ixodes ricinus
Кърлежът е стоял запит в тялото в продължение най-малко на 24 часа
Антибиотичната профилактика може да започне в рамките на 72 часа след свалянето на кърлежа
Заразеността на кърлежите с Borrelia burgdorferi в региона е най-малко 20 %.
Приема се антибиотик, като се използва единична доза 200 mg доксициклин еднократно (ако няма противопоказания). За деца до 12 години – цефуроксим от 10mg/kg до 15mg/kg (максимално до 250 mg) двукратно през 12 часа (ако не е противопоказан).
Антибиотична профилактика след ухапване от кърлежи не се препоръчва като средство за предотвратяване на Марсилска треска. Вместо това, хората след ухапване от кърлеж трябва да следят за развитие на описаните по-горе симптоми и при нужда да се консултират с личния си лекар.