РОТАВИРУСНИ ЧРЕВНИ ИНФЕКЦИИ
Ротавирусите са най-честите причинители на острите вирусни диарии сред кърмачетата и малките деца. Засягат изключително голям процент /до 95%/ децата до петгодишна възраст. Тежки инфекции със значима дехидратация се наблюдава предимно при деца между три месеца и три години.
В сравнение с останалите причинители на гастроинтестиналните инфекции/ шигели, салмонели, патогенни Е.коли, и др./, с ротавирусите се свързват най-тежките случаи, най-високата честота на хоспитализациите и на усложненията.
Кратки епидемиологични данни:
- Източник на заразата – болните и здравите заразоносители;
- Механизъм на предаване на заразата – фекално-орален (посредством отделяне на вирусите с изхожданията и последващо заразяване посредством поемането им през устата) и контактно-битов – чрез замърсени ръце, играчки, повърхности, храна и вода;
- Възприемчивост – Възприемчиви са всички възрасти, но най-често се заразяват дeцата на 2-3-годишна възраст;
- Контагиозност – Вирусът е силно контагиозен – при малко на брой вирусни частици в организма може да се прояви клинична картина;
- Устойчивост – Характерна значителна устойчивост във външна среда. Показателен факт е, че ротавирусите живеят върху ръцете повече от 4 часа, във фецес – 7 месеца. Специфичното при този вид вируси е, че хигиената, колкото и да е добра, не ги унищожава;
- Значителна продължителност на периода, през който пациентите с ротавирусен гастроентерит са заразни. Установено е, че дете развило ротавирусна инфекция, с изпражненията си отделя вируса почти 2 месеца след края на заболяването;
Сезонност – Заболявания се регистрират целогодишно, но с пик през есенно-зимния сезон.
Клиничната картина
Клиничната изява варира от лека, самоограничаваща се диария до тежка.
Характерна за ротавирусните гастроентерити е триадата от симптоми: повръщане, диария и фебрилитет. Те често са придружени от остри катари на горните дихателни пътища – хрема, болки в гърлото, остра суха кашлица.
Инкубационният (скрития) период на болестта е от 15 часа до 7 дни, най-често 1 – 3 дни.
Обикновено първият симптом на заболяването е повръщането, но то може да възникне едновременно с диарията или понякога след нейното начало; да бъде единствен симптом или въобще да липсва. При около 80-90% от заболелите от ротавирусен гастроентерит се наблюдава повръщане.
Диарийният синдром е основна клинична проява. Изпражненията са воденисти, обилни, зловонни, пенести, жълто-зелени или с мътен бял цвят без патологични примеси (кръв, слуз) и тенезми. Интензитетът на диарията е различен: до 5 изхождания на ден при леките форми на заболяване и 6-9 или >10 при средно тежките и тежки форми. Продължителността на диарията е 3-8 дни. При около 30% от пациентите с ротавирусно заболяване температурата е над 39 градуса.
Най-общите симптоми на дехидратация са: Жажда, рядко уриниране, суха кожа и лигавици, отпуснатост. При бебетата липсата на сълзи при плач; хлътналите очи, бузи, корем, фонтанела; сухата уста с напукани устни; сухи памперси, неизглаждане на кожата след щипане; удължено капилярно напълване; състояние на отпуснатост и сънливост.
Усложнения
Екстремната дехидратация и тежкият електролитен дисбаланс са най-тежките усложнения на ротавирусния гастроентерит. Евентуални други усложнения на ротавирусната инфекция са: Бронхопневмония (възпаление на белия дроб), Отит (възпаление на ухото), Пиелонефрит (възпаление на бъбреците), има регистрирани случаи и на отключен диабет до 2-ия месец от заболяването др.
Диагноза
Наличието на ротавирусна инфекция винаги се предполага при всяка остра водниста диария придружена с висока температура и особено при деца (и не без основание). Диагноза се поставя посредством изолиране на вирусите от изхожданията в специални хранителни среди и (или) доказване на антитела срещу тях в кръвта, но тези изследвания се правят много рядко при масивни епидемии или други епидемиологични показания.
ВАКСИНОПРОФИЛАКТИКА
Ваксинацията проведена до 6-ия месец от раждането предпазва от ротавирусите!
Ротавирусна ваксина е включена в задължителните имунизации на САЩ, Канада, Австралия, страните от Латинска Америка и редица Европейски държави, сред които Австрия, Белгия, Латвия, Люксембург, Финландия, Германия.
У нас от 2010 г. имунизацията срещу ротавирусите е включена от Министерството на здравеопазването в списъка на препоръчителните имунизации.
Ротавирусната диария е предотвратима чрез ваксина и всички родители, които желаят да предпазят децата си от тези вируси, могат да го направят чрез личния си лекар.
