Серозните менингити

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА СЕРОЗНИТЕ МЕНИНГИТИ

Серозните менингити са инфекциозни (заразни) заболявания на мозъчните обвивки (менингите) и се предизвикват от ентеровируси. Последните са сборна група (ЕСНО, коксаки, полиовируси, различни от тези предизвикващи детски паралич) – наричат се ентеровируси, защото се размножават предимно в тънките черва на човека; сравнително малки са по размер; съдържат рибонуклеинова киселина (РНК) и белтъци.

Заболяванията се срещат най-вече през летните месеци, когато са по-чести контактите между хората, а високите температури благоприятстват тяхното възникване.

Източник на инфекцията са болни лица и вирусоносители. Предаването на заразата става по въздушно-капков и фекално-орален механизъм. Основните пътища на разпространение са воден, хранителен и контактно-битов.

Най-застрашени от заболяването са деца от кърмаческа и детско-юношестка възраст. Със съзряване на имунната система, рисковете от заразяване намаляват. Най-често се засяга населението, живеещо при лоши битови условия.

Повечето хора, заразени с ентеровируси не проявявят симптоми на заболяване. Ако има такива те обикновено са с клиничната картина на грипоподобно заболяване – повишена температура, болки в мускулите и ставите.

Инкубационният период на заболяването е средно 7-14 дни. Заразеният непрекъснато отделя болестотворни агенти, които попадат в околната среда чрез изпражненията.

Заболяването се проявява със следните симптоми: повишаване на температурата до 38-39° С, силно главоболие, гадене, повръщане, болки и стягане на мускулатурата на врата (така наречената вратна ригидност); наблюдават се болки в коремната област, вследствие на ентерита и леко разтройство.

Обикновено болестта протича леко в рамките на около 5 – 7 дни. В единични случаи може да протече по-тежко и с усложнения – от страна на централната нервна система (поради ангажиране на главния мозък). Рискът от усложнения е по-висок за новородени деца, заразени по време на първите две седмици от живота им.

Лечението задължително се провежда в болнична обстановка; не се препоръчва самолечение. Не съществува ваксина за предпазване от заболяването.

Профилактични мерки – за избягване на заразяване трябва да се ограничават до минимум контакти с болни лица. Особено значение има личната хигиена и преди всичко доброто измиване на ръцете преди хранене и след ползване на тоалетна. От значение е и проветряването на помощенията; качествената текуща дезинфекция на детски заведения, училища, обществени места и хранителни обекти е от изключително значение за прекъсване на разпространението на причинителите на серозни менингити. Най-често в практиката за текуща дезинфекция се използват хлорсъдържащи дезинфекционни разтвори.